В памет на Жан-Пол Белмондо glasove.com публикуват едно негово интервю за Пари мач

В памет на Жан-Пол Белмондо glasove.com публикуват едно негово изявление за " Пари мач " от 2016 г:

- Мемоарите ви стартират със мемоари за вашата майка, за която пишете: “Нещо като рицаря Баяр с фуста, превъзходна амазонка. Тя не се опасяваше от нищо, даже от войната ". Приличате ли на майка си Мадлен?

- Тя имаше желязна воля, която ми съобщи. Когато татко ми беше мобилизиран, тя ходеше до продоволствието за храна. С колело, без да може да кара! Падаше, ожулваше си коленете, тръгваше още веднъж. Майка ми беше красива и витална. Беляза ме и невероятната обич, която ги свързваше с татко ми. 

- На страниците на книгата откриваме един остроумен малчуган, талантлив с гения да забавлява зрителите…

- На 10 години влизах в кожата на Гари Купър и Хъмфри Богарт. Не е ли това артистът: да играе на… и толкоз мощно да има вяра в това, че и другите да повярват? Майка ми ме водеше на кино или на цирк, където виждах само алените носове. Казвах й: “Мамо, желая да стана смешник ". Тя ми отговаряше: “Жан-Пол, ти към този момент си ". Всеки път, когато изпълнявах комедийна роля, си мислех за чудесния смешник Ром.

- Можехте ли да станете хуморист като вашия другар Ги Бедос?

- Не, аз съм в по-лекия указател. Това, което прави Бедос, е ужасно, само че аз нямам обръщение, което да предам. Аз играя за всички.

- По време на Окупацията прекосявате гората на Рамбуйе с абат Грациани, търсейки телата на починалите водачи, с цел да ги погребете…

- Беше ни мъчително за тези хора. Но не мислехме за гибелта. Това, което най-много ни интересуваше, беше дребната премия от 10 франка, мисля, за всяко тяло.

- Като че ли нещастието не е за вас? 

- Играл съм трагични функции. “Леон Морен, духовник ", да вземем за пример. Колко се забавлявахме по време на фотосите, облечени в расо! Мелвил ми споделяше: “Концентрирай се! ". Аз му отговарях: “Ако се съсредоточвам, ще заспя ".

- Същият Мелвил, който по време на фотосите на “По-големият брат Фершо " тормозел Шарл Ванел?

- Несправедливостта ме вбесява. Махнах му шапката Stetson  и очилата Ray-Ban и го блъснах толкоз мощно, че да падне. “На какво приличаш в този момент без твоите очила и сомбреро? На една огромна крастава жаба! ". И напуснах дефинитивно снимачната площадка с Шарл. 

- Много проблеми ли сте решили с юмруци?

- Няколко. Понасял съм удари. Нанасял съм. Пиер Брасьор, с който играех в “Укротяване на опърничавата ", всяка вечер се забъркваше в нощните клубове, просто поради удоволствието да ме изпрати да се удрям.

- Бокс, колело, футбол… На спорта ли дължите изключителната си физика, или по този начин сте роден?

- На 14 година ходех по покривите. Прескачах от балкон на балкон на петия етаж, в дома на родителите ми. Не се опасявах от нищо. На кого го дължа? Баща ми удряше камъка по 10 часа дневно (той е бил ваятел - бел. ред.). Гледах ръцете му с огромно удивление.

- Когато му признавате, че желаете да станете артист, той ви праща при приятеля си Андре Брюно…

- Този огромен артист, който беше доайен в “Комеди Франсез ", изиска да извърша една легенда на Лафонтен. Изрецитирах му “Обущарят и банкерът ": “Не ставаш, прибирай се. Изобщо не си основан за тази специалност ". Плаках цяла нощ и повярвайте ми, аз рядко рева. Родителите ми ме успокоиха. Майка ми сподели: “С воля ще успееш ".

- Поощрителната премия на състезанието при завършването на Консерваторията, когато публиката ви  приветства, не ви ли направи услуга?

- Огорчението не ме напусна, то ми даваше здравословна завист. Исках да покажа на тези господа, че надълбоко са се заблудили за мен.

- И когато 32 година по-късно на последното зрелище на “Кийн " публиката става на крайници и пее “Това е единствено сбогом ", реванш ли беше това?

- Да, би трябвало да призная. Някои от учителите ми бяха доста сурови, изключително Пиер Дюкс: “Грозен, нищожен, занимавайте се с ръчен труд ". Сетих се за него, когато се озовах в леглото с Брижит Бардо (по време на пробите за “Истината " на Клузо - бел. ред.). След това го срещнах на Шанз-Елизе, държейки Урсула Андрес за ръка: “Вижте, учителю, върша каквото мога ". Той ми се извини. 

- В началото ви назовават “Нунурс ", след това “Пепел ", по името на героя на Габен в “На дъното ". Откъде идва прякорът “Бебел "?

- Бях горделив, че по един или различен метод ме съпоставят с Габен. По време на фотосите на “Маймуна през зимата ", когато бях обезпокоен за бъдещето, той ми сподели: “Виж си главата! Когато имаш бели коси, ще се харесваш още повече на мацките ". Заради печатна неточност “Пепел " стана “Бебел " и по този начин си остана.

- Снимките на “До финален мирис " трансформират всичко…

- Годар! В началото всичко в него ме дразнеше. А на първо време черните му очила. Имах предпочитание да ги изхвърля в канавката. А дикцията му, мудна… Снимаме. Никога не съм се чувствал толкоз свободен. Истинска игра. Накрая обаче не бях спокоен. Но публиката се редеше на опашка. Актьори, кинорежисьори, театрални режисьори, продуценти, всички ми се обаждаха, тормозеха ме, желаеха ме. До такава степен, че трябваше да сменя телефонния си номер.

- Откъде идва тази волност да вадите мебелите през прозореца?

- От “Човекът от Рио ", обичаният филм на майка ми. Филип де Брока, който носеше насладата със себе си, беше толкоз вманиачен, колкото и аз. Местехме мебелите от една стая в друга. Понякога всичко свършваше в басейна на хотела, когато го изпразвахме и напълно голи се преструвахме, че плуваме. Веднъж пристигна полиция; бях се скрил под леглото на жена ми и не ме откриха. На конференцията за “Картуш " най-после останах по къси панталони, а Филип - гол.

- Понякога шегата се трансформира в сюрреализъм…

- По време на фотосите на “Стависки " на Ален Рене сложихме долап с огледало пред вратата на Франсоа Перие, който спеше вътре с жена си. След това почуках. Когато нашият другар пристигна, с цел да отвори, се видя в огледалото… Жена му го попита кой е, а той отговори: “Само аз съм ".

- Вършите ли още нелепости? 

- Разбира се! Това няма нищо общо с възрастта, това е моята природа. Както и реакция на това, което претърпяваме. Животът би могъл да бъде толкоз радостен!

- По мотив бруталната гибел на татко ви на 1 януари 1982 година вие пишете: “Това нямаше смисъл… ".

- Лекарите в болничното заведение ми споделиха, че е оздравял. Чудесно. Отивам в стаята му и му споделям, че ще дойда да го взема на другия ден в 10 часа. Той ми дава отговор: “Няма да съм тук ". Аз упорствам: “Но, да, баща, ти си оздравял! ". И отивам да купонясвам. В 5 часа сутрина, таман си бях лежащ, телефонът звънна. Съобщиха ми неприятната вест. Беше извънредно.

- Не разказвате за гибелта на майка си през 1996 г…

- От нерешителност. Защото не претърпявам да дублирам това, което ме кара да пострадвам. Толкова обичах майка си! Дори ми беше неприятно да ѝ противореча, с цел да не изчезне от лицето ѝ тази прелестна, чиста и откровена усмивка, която я правеше толкоз хубава.

- А когато тя към този момент не е виждала, сте ходели всеки ден при нея, с цел да ѝ четете. Обичаше ли литературата?

- Тя ме накара да открия Жюл Верн, който гълтах. 25 година по-късно играх в акомодацията на един от неговите романи, “Премеждията на един китаец в Китай ". Но майка ми даваше малко препоръки. Открих самичък в библиотеката “Пътешествие до края на нощта " на Селин, която стана настолната ми книга и която не съумях да приспособявам в киното с Годар и Одиар. Бардамю (героят на Селин - бел. пр.), какво съжаление…

 

- Официално малко дами са споделяли живота ви. Верен ли сте, когато обичате?

- Да, по-добре за всички е по този начин да го кажа. Пазя страховит спомен за всички дами, с които съм живял.

- Но една вечер, когато закъснявате, вашата другарка Урсула Андрес заключва на всички места. Опитвате се да влезете през прозореца по една стълба, която тя блъсва, и вие падате неприятно. Бяхте ли ревностен като нея?

- Да, и това не го дължа на майка си! В ателието на татко ми идваха да театралничат голи млади дами. Тя в никакъв случай не сподели и най-малкото неспокойствие. 

- За Ален Делон вие казвате: “Всичко ни събираше, като се изключи детството. Неговото е било мъчно ". Тази разлика ли попречи на щастието?

- Не мога да отговоря вместо него. Нашата среща датира от “Бъди красива и мълчи " през 1958 година. И другарството ни в никакъв случай не помръкна, даже и да се опитваха да ни опълчват. И двамата имахме усет към приключението, към удоволствието от играта. Веднъж се конкурирахме, за “Господин Клайн " на Джоузеф Лоузи. Но той откри пари да бъде приключен планът. Той беше съвършен за тази роля, доста по-добър, в сравнение с аз бих бил.

- Омръзнаха ли ви най-после фотосите, пътуванията животът на скорост?

- В един миг имах възприятието, че съм отвлечен от киното. С Урсула намерихме къща на брега на Марн, на Ил-о-Корбо, където бяхме на мира. След това отпътувах с нея за Лос Анджелис. Направих едногодишна пауза. Дори завърших с поста си на ръководител на Синдиката на актьорите. Мишел Пиколи ме замести. Той също беше по-добър от мен в тази роля.

- Преоткрихте ли какво е възприятието да си дете, когато трябваше още веднъж да учите всичко след инсулта?

- Лекарите изложиха диагнозата си пред мен: “Да изчакаме 72 часа. Или ще живее, или ще почине ". След това ми споделиха, че в никакъв случай повече няма да мога да приказвам. Те не ме познават! Аз, който мразех учебното заведение, започнах всичко изначало. От детската градина. Все още слушам гласа на майка ми, която ми споделя: “Воля, детето ми, воля… ".

- Поема ли щафетата Виктор, вашият внук сценарист и артист, който толкоз наподобява на вас?

- Мисля, че да. Виждам себе си в него на тази възраст. И си мисля за това, което Габен ми сподели: " Ела, дребният, прегръщам те, ти си моите 20 години ".

Превод от френски: Галя Дачкова